Pozor! Pozor!
Значи внимание на чешки. Декуем е мерси... Списъка с псувните ни забавлява страшно, но понеже сме европейци не си позволяваме да го ползваме наляво и надясно. Жалко, че не бяхме готови като влизахме в Унгария, как щяхме да опулим Унгарските митничари, тъпаците ни проверяваха 1 час.
Pozor! Pozor! Jazzboat-а ни разби всичките. Верно десетка, даже 12-ка.
Понеже Ани ни обърна внимание - чаят от канабис (тоя швейцарския) се продаваше легално на бензиностанцията. Не сме правили никакви контрабанди, не сме го купували от изпаднали чешки митничари. И верно не е някакъв луд и шарен- само лалала. Върти, върти - Ани си прибира филмчето на апарата.
Леле... тинейджърите се връщат в хостела, трима паднаха на входа, ама все едно. Останалите търчат по стъпалата, така да се каже.
Като стана дума, американците верно имат сериозни проблеми с метричната система. На един американски тинейджър като му казах, че пътуваме около 1000 километра с кола се чуди сумати време, колко е това същата работа както каза Кирчо, като нас с унгарските форинти, тъкмо разбрахме как се пресмятат в левове и си тръгнахме.
Асе, намерихме страшен сладолед, по първи сметки струваше 30 лв, но като пресметнахме наново се оказа, че е само около 26 лв. за 800 гр. с аромат на крем брюле - пак швейцарски, ама без канабис. Все едно не го пробвахме - много се пазим с тия сложни курсове на валутите.
Добре, че и е бавен интернета на Ани, ама вече тичкаме към леглата, че ще ни превземат тинеджърите.
Кирчо напомни за паркингите, синята зона и дъждобраните. Като ти е хостела в центъра на Прага - имаш проблем, нямаш място за паркиране, ама като се поразтърсиш около 1 час може и да намериш, само ако за този половин час не е завалял дъжд. Ама дъждобраните ни влязоха в употреба. Много хубаво стана. И GPS-а върши работа на пешаците.
Сигурно този пост изглежда неподреден, но е повече или по-малко хронологичен. Айде засега толкова, тоя пък наистина заминаваме да спим. Лекичка нощичка!