понеделник, 10 септември 2007 г.

Интересните идеи са нищо без емоция...

"Животът на човек започва и завършва с вдишване - всичко друго между тях е емоция и музика...." - http://crazyblakes.blogspot.com/2007/09/blog-post.html - а това определено беше емоция, която си струваше...:)

вторник, 10 юли 2007 г.

Прагичко (или All we need is love)

Не знам дали защото ми беше отдавнашна мечта или защото всички бяхме в страхотно настроение, но както останалите съ-пътешественици вече знаят, аз останах духом в Прага!:)

Може би защото просто много харесвам подобни уютни, старинни, наситени с атмосфера градове, но Прага е определено един от моите градовеJ (на всеки ъгъл из стария град има я художници, я концерт, я шарени кафенета – все места, на които можеш да спреш за малко лудата си делнична надпревара и дребните битки на ежедневието и да усетиш наистина кой си и от какво наистина имаш нужда в момента...:)

Но нещо много се разнежих и отплеснах, това тираджийски записки ли са или какво.....?!:)

И така, 28 юни сутринта – караме към Пригичко! Владинко спи в колата (да, вече позабравих, но това му беше официалното обръщение из тези географски ширини и вярвате или не, много му отиваше:) даже се бъзикахме, че който успее да накара Тим и Маркус да му казват така, печели онази шантавата офис-игра!:)

Та, Владинко спи в колата, а ние тримцата – аз, Вес и Кире – се опитваме колективно да заредим и включим GPS-а......е, с малко мъки успяваме най-накрая.

Замек наблизо (същите кафяви табелки за културен туризъм като в БГ).
Нарисувани птици на прозрачните заграждения на магистралите (май че са, за да не се удрят птиците в тях, ама не съм много сигурна...)

179 Крони ADSL – нали сте печени вече, сметнете си го сами (и вие да свършите малко работа, я..-Р)

16:38 ч. – добре дошли в Прага! Пак хващаме натоварения трафик, ама сме късметлий:)) навсякъде има реклами на Bulharsko, а от колите и микробусите ни махат някакви любопитни и дружелюбни хора (даже и едни дядовци, и те!). Чак започваме да се притесняваме с Вес!:) а по тубата звучи даже чешко радио, хе-хе, как я мислите вие таз работа!:)

Естествено намираме хотела веднага, естествено той е срещу полицията, а ние като по-скромни даже се опитваме да паркираме пред полицая, ама той не се дава и ни казва да си свалим багажа и да отлитаме към някой паркинг! Ама беше готин, а Вес?:) за увлечението на Весето по униформените малко по-нататък, всичко по реда си! Ми така де!

Преобличаме се набързо, колата е паркирана на сигурно място (макар и с известни перипетии, които забавят Кирчо и Владо, а ние с Вес междувременно се бяхме притеснили, че са кривнали в клуба с 150 Hot Girls или са открили сауната, ама те не, железни!:)

И така, тръгваме на скоростна обиколка из Старее место – часовникът с въртящите се фигури, по който не можеш да разбереш колко точно е часа и затова хората предвидливо са сложили отстрани обикновен часовник. Шарените столчета, Pussy de Luxe, Карловият мост (който онзи ден стана на 540 години), сините обици на Вес, магазинът за сувенири с продавача българин....

За един час толкова, че трябва и да се яде!:) Хайде бързо в първата кръчма – pechena kachma, бира budweiser Burgerbrau, polevki (супи е това), salaty, pivo, ryby (да, да, риби, точно така!:) и накрая за десерт – horka laska – гореща любов, of course! :)

Хапваме предоволно – please, see the attached photo files:)))

И така , 20:20 ч. най-накрая дойде време за Jazz boat-а (има ли някой не разбрал, че това беше блестяща идея на Владо....).

Качваме се, получаваме по една Sangria на входа (на Вес и Кирчо толкова им се услади, че и после си поръчаха). Аз лично пия чилийско вино, а Владо – не си спомням, все пак освен ковчежник на спомените, бях и основен участник в тях, така че ми и простено да съм пропуснала по нещичко....още повече в тази прекрасна джаз-атмосфера:) btw, музикантите бяха страхотни, както и по-късно хлапетата в случайния Jazz клуб, който открихме при вечерната ни разходка с Вес и Кирчо! абе, друга бира са чехите, знам си аз!

На лодката се снимаме с двете дъги, със седем-месечното американсско бебенце, с разминаващите се диско лодки.....изобщо Галя ще има скъпо да плаща за тези кадри!:)))

Вътре пишем sms-и на поразия, почти медитираме под звуците на нежния и романтичен джаз и гледаме пълната луна, абе какво да ви разправям, класика! Дори и ние с нашето развинтено въображение не бихме могли да измислим по-голямо съвършенство!

Лично моят harddisk за впечатления е препълнен и ме мейтапят, че ще ми трябва допълнителна памет:)

Никой не се сеща да каже „Наздраве!”, всички са изпаднали в състояние близо до нирвана.....и така откарваме 2 часа и половина.

После back към хостела, където Владинко остава да реанимира и да си пише весели коментари, а ние с Вес и Кирчо намираме подземието с много якия jazz клуб, пием разредени питиета, но не ни пука, защото е страшно готино и там е свирил самия BBKing!:))) (да кажете нещо, а?:))))

Връщаме се естествено в прекрасно настроение, Владо казва, че jazz-ът ни бил дошъл в повече.....абе не знам, може и да е прав, но пък ни е весело все едно сме били на купона с бесните тийнейджъри в общата стая....аз, признавам си със срам, открадвам едно сокче, артисало след купона и започваме престрелката.......с коментари в блога – от едната и другата страна на стената:))) Веселба!

Едвам се накарваме да отидем да си легнем и то след като все пак си виждам сандалките Teva–Hurricane в Интернет, заради които утре точно в 9.01 ч. се зареждаме пред най-близкия Mall и напазаруваме заедно с 3 панталона като невиждали спортни стоки:)))

И след това все пак си тръгваме от Прагичко - е, няма как всички хубави работи си имат край (естествено, за да отворят място за още по-хубави такива:)))

Владо упорито се опитва да бутне един Mercedec (BMW-та не бутаме, ние сме хора с принципи!:))))

И разбираш ли, suddenly, ни спират полицай и полицайка (ееее, аман бе, джанъм!:). Били сме били превишили скоростта с 20 км/ час, че и даже ни фотографирали. Е, няма как, ще плащаме глоба – ама тя била 1000 крони (а ADSL-ът само 179, спомняте ли се – Асееее, видиш ли какъв е марджинът!) аааа, в евро не приемаме, банкомат няма наблизо, ооооо и 100 крони са на стотинки – абе, а ги дай тези 300 и бегайJ изобщо, минаваме метър пак, ама аз ви казах, че сме си късметлий:)))

Последно зареждаме на една пренаселена бензиностанция (хората даже правят мравешки пътечки в храстите, защото за тоалетната се чака почти час, егаси:) И така, профукваме и последните крони, пълним камилката с бензин, купуваме Tradichni Chesky Bramburky и потегляме за швабско!

На границата Вес се заплесва по едни синьо-зелени очи (ей, тез униформи какъв афродизиак са!) и докато спорим дали е готин или има гаден поглед, младежът конфискува Франческа и даже обявява, че не и бил лицензиран софтуера, моля ви се, безсрамник! После преравя основно чантата на Вес и даже всяка преградка на портмонето й (ееее, бива, бива любов, ама чак толкова – италианците по-ми се нравят, да ви кажа, по-нежно пипат някак си!:)

Но какво да се прави, изтърпяваме го, даже хокаме Вес, че не му е взела телефона и Владо благородно предлага да се върнем и да минем наново границата, ама Вес отхвърля идеята:) решаваме, че другият път, когато Red Hot имат концерт в Мюнхен, а ние минаваме през Прага за по-кратко и въпросните синьо-зелени очи са на смяна, вече няма начин да не стане свалката:)))

Но засега, пълнаааа газ към концерта – пак хващаме примоцията – в нашата посока е спокойно, а в отсрещното платно има плътно задръстване в продължение на 6-7 км (тирове, каравани (ех, тез каравани), коли – абе, изобщо, никога вече няма да се оплаквам от задръстванията по Цариградско:)

След малко спираме на паркинг за пишльовци (едва що сме си пожелали с Вес – изобщо всичките ни желания се изпълняват на часа, не можем да се оплачем, ама хич!:)

Минаваме покрай Регенсбург и спорим дали това е града с пъзелите – май не е, а? Вие какво ще кажете?:)

Хмел покрай пътя (егати как изглеждал!). Майкъл Джексън, йе, йе!

14:15ч.добре дошли в Мюнхен! Разни рижави и русоляви пишлегарчета (боже, това ази ли го пиша?!:) се разхождат с кабриолети и не са одобрени категорично от нас с Вес! Е, има и сипатични хора по Европата, да не останете с погрешно впечатление като четете, че момчетата не харесаха унгарките, а ние – германците....:)

Вече сме на Modern Talking (не сте се съмнявали в нас и в тубата, нали?:))) успешно (както винаги) намираме Pension Lugano – този път не е до полицията, но пък за сметка на това е в арабския квартал:)

Бърз Mall, шведска маса с баварски вкуснотийки, мътна бира и готина гледка към града и после.............the Concert!


Мисля, че Владо, чието сърце остана на Staduim Olimpico го е описал подобавещо, така че ще замълча, защото както знаете когато емоцията е силна, вдъхновението идва само.....:)

И понеже рискувам да ме изключат от блога за многословие, спирам с писанията и ви оставям да мислите за следващи пътешествия и хубави емоции! И понеже съм в чудесно настроение, за разлика от това в офиса, завършвам с малко послания от песента, която слушам в момента – „заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума, моя любов, заради един живот си струва да живееш без да се преструваш, че не грешиш, моя любов; заради една сълза си струва да простя и пак да те целувам, до сетен дъх, моя любов”:)))) („Моя любов” на Домино):))))

Хайде хора, обичайте се и ще се видим някъде из пътищата:))))

петък, 6 юли 2007 г.

Пътуващи думи....и какво научава човек за себе си докато се губи и намира по пътя:) (и GPS-те не помагат, да знаете:)

RHCP trip 25 юни–1 юли 2007г.

И така, понеже обещах, пък и най-вече за себе си, засядам пред чаша не-чилийско (за съжаление) вино, но пък за сметка на това в пражка халба за бира! И започвам да споделям какво казват среднощните записки в корабния (пардон, тираджийския дневник) за нашето кратко, но много съдържателно пътешествие:)

1 ден преди пътуването (25 юни демек) – обстановката в офиса е crazy, имам чувството, че никога няма да свърша безбройните си задачи и че в последния момент нещо ще се обърка и няма да тръгнем. А така ми се маха поне за малко от всичко и така ми се пътешества, дори без цел и посока....:) а нашите цели хич не са малко, коя от коя по-интересни и интригуващи!

27 юни 2007 г., 12:21 часа в полунощ - вярвам или не натоварваме червения автобус и потегляме.
На сръбската граница той е повишен в тир и след като заредихе контрабандата с цигари Marutti (да, да няма грешка, това, че вие не ги знаете си е ваш пропуск:) тръгваме към мечтания Запад:))

02:12 ч. Какво да ви кажа за Србско:
и Димитровград си имат;
Жълти табелки навсякъде;
Даже същата луна като нашата, тук-таме звезди и пиротската дискотека...
„Ти си бурята в сърцето ми” за Асето първи път (тя даже е регистрирала sms-a насън!)
"Wucka li ti se?" (спорим как се чете това, а какво ли значеше....не съм си записала:)
03:03 ч. “Дяволе мой” – опитваме са да се държим будни с чалга!
Ниш свети, izlaz, Голямата ечка се вижда....ама не пее....
"Usmi rachun!" – това вече ще ви светна какво значи - „Вземи бележката”:)
WOW! Каква буря, какви гръмотевици „местните ЛАН-ки” да му мислят!"
Вес има забрана да се лакира в колата на таблото! И аз по-късно получавам забрана, ама за друго (да се „разкомфортя” – това е на чешки, ако някой се чуди):)) брей, какви полиглоти взехме да ставаме:)))

1 Онда в Белград, моля! Свежа утрин – 05:40 ч. „Добре дошли о Београд!” Минаваме транзит, зареждаме на „бензинската станция” и гаааз към Будимпеща!

09:30 ч. След 40 минути висене на границата за основно преровяне на багажа от един гнусен маджарски митничар с ръкавици и една Magnum тоалетна, вече сме в унгарско и забележете слушаме готин джаз, свежарки сме и се подготвяме за срещата на Буда с Пеща! Четем за Уникума (който предизвиквал в българския стомах това, което бозата в унгарския и решаваме, че няма да се подлагаме на това мъчение:). Имало още 123 бани в Будапеща (аз лично не видях нито една, ама то е може би защото бяхме се наточили за сауна в Прага:))). И паметника на проститутките не видяхме, но момчетата казаха, че унгарките са развенчани като мит, така че какво пък има да им гледаме на проститутките им!

Алекс даже вече знае за моята любознателност, значи все пак sms системата на Владо работи (аз нали все си се съмнявам:-Р:)

Дойде ред и на похапване (ммм, много вкусни сандвичи е направила Вес!). И сега с нови сили.....ей, най-накрая да разберем, че имаме туба в тази кола, бе! "Under the bridge" (ми, просто това е!).....шпорим червения тир и ни е готино:)

Владо (с помощта на милата Франческа с еротичния глас) намира хотела от РАЗ! Multo bene!:)

Хвърляме багажа на рецепционистката, която произнася думите С-Р-И-Ч-К-А по С-Р-И-Ч-К-А и бързаме да разгледаме колкото можем повече....

Този път Ани ще запомни, че е била в Будапеща – красиви гледки, Парламентът, музика, колоездачни алеи, бягащи за здраве привечер хора....ааа, да не забравя да кажа за дъъъъългите и готини трамваи с ватмани с вратовръзки, не успях да ги снимам, даже и да се повозим на тях не успяхме, язък, както се казва:) нищо, да има и за другия път!

И все пак на такива романтични души като нас любимото ни място става Fishermen Bastion, където даже хващаме да се сменя караула и можеш да си изсечеш монетка по твой избор за подарък. А докато слушаш вълшебна музика покрай белите кулички, гледаш целия град отвисоко (ако някой има съмнения, справка камерата на Владо и снимките на Кирчо!)

Малко сън до вечеря (и малко Mall-seeing за някои с чудни стоки и намаления...) и поооосле острова между двата бряга на Дунава (на унгарски Sziget – комай това е единствената дума от тоз ужасно труден език, която запомних:)

Пеещ фонтан с класическа музика (ама не е цветен като в Пловдив, нааа:-Р:))

Пеещ, не пеещ, сядаме в един открит ресторант да пием бира Borastvan (много пивка, лека, клони към червена, а уж не е...).

1. Ани хапва сирене бри с боровинков сос върху легло от портокали и маруля (сиренето бри, не Ани:)))

2. Вес и Кирчо – пилешко бяло месо с мед и горчица и ориз с джинджифил, ммм, вкусно.

3. А Владо – мноого готин телешки стек (потекоха ли ви лигите, а?!) чакайте да стигнем до Прага:Р:)

Опитваме се съвестно да запомним белким как е благодаря на тоз унгарски („kyoskynyn”.....как ви се струва, а?) И на нас така, тъй че решаваме, че ще караме на «благодаря»! То и без друго Владо упорито се опитва (и даже почти успява, ти да видиш!) да научи половин Европа ако не да му говори, то поне да го разбира на български, така че нямаме особени проблеми. Най-вече с арабите и дюнерите.....

Губя едни 10 хил. форинта (колко евро са не ме питайте, Владо знае тайната формула:). После се оказва, че добре съм ги скрила и от себе си, така че ги намирам и решавам, че така и така съм ги била прежалила, значи мога да ги инвестирам в едни нови сандалки:)

28 юни 2007 г., 08:30 ч. – изнизваме се през “real life” трафика на Будапеща към Виена. Пак спорим малко с Франческа дали да минем през Словакия или Австрия и в крайна сметка минаваме през града на принцеса Сиси.

Музиката е на 6, малко е облачно, но е идеално за пътуване (както и през целия път, но пък то и друго не се очакваше с толкова магии и заклинания!). Накрая малко го бях прекалила, та докарах цели 2 дъги над Вълтава, ама пък какъв репортаж ще излезе, малииии, плашим се:)).

“Love supreme” по тубата (казах ли ви, че сме романтични, ама не ми вярвате..:)

Ремонт на магистралата в Унгария, движим се бавно и аха-аха да се изнервиш и виждаш надпис “Thank you for your patience:)!” (усмивката си беше от тях!).

Така че и ние се усмихваме още по-широко и след малко опулваме очи, защото подминаваме едни „италиански влюбени гълъбчета”, които използват ремонта на магистралата, за да карат прегърнати (абе, разбират ги италианците тез работи:)!

Подминаваме и дизайнерските outlets, през които НЯМА да минем на връщане, пак спорим с Франческа и през разни естакади и детелини във Weiden отпрашваме с пълна газ за Бърно!

Още сме в Австрия, няма кукленски селца и аз съм много разочарована:(((

Обмисляме идеята да продадем Opel-а (естествено ние с Вес ще вършим таз работа, защото жените се пазаряли по-добре за коли, брррр дано не надушат брат ми и баща ми:)

Та, да продадем Opel-а и да си купим Chevrolet-че (много са сладинки) Ама Владо каза, че е малък и в багажника му ще се събере само тубата, а нашият багаж ще трябва да го вържем отзад на колата като с табелка „Just married”! така че ниии стааа:)

Pozor, maminko!!!

Swiss Canabis Ice Tea, който не знам колко е Swiss, ама канабисът му не се усеща хич. Пък и няма нужда, ние сме си в напушено, веселяшко настроение, което преминава в бурен смях, когато Владо превключва на чешки и вече караме към Прагичко:)))

......моята „печка” обаче заби, пилета, така че за Прагичко другия път:) А сега, лека нощ деца, да спите в кош и да сънувате грош! (аз ще си сънувам моя грош от най-шареното столче в Прага:)))) Лекинка!

вторник, 3 юли 2007 г.

after RHCP trip (като свършим с него не само буквално, но и емоционално) или блоговете били готина идея:)

Отварям нова тема с предложение...така и така оповестихме блога и всичко, свързано с него на цялото БТК, а скоро и по телевизията както знаете....предлагам поне нашите си блейки да имат привилегията да пишат в него и да си го направим направо пътешественически, че и без друго напоследък нямаме никакви сили и духове на баща си в работата да си обсъждаме по такива приятни теми....да не говорим как някои хора са totally различни на границата с Оборище и Асен Златаров:))) (да не си помислите нещо, в това число съм и аз...:) та така, отварям вселенско пространство за upgrade на нашия трип с нови, свежи и щури идеи за пътувания, концерти и бури (в сърцата и извън тях)...

понеделник, 2 юли 2007 г.

неделя, 1 юли 2007 г.

Първи опит за обобщение. Концертът!

Две каталясвания - на отиване и на връщане! Сигурно щяхме да се ругаем дълго, ако не беше същественото между тези два маратона- градовете, концерта и забавата по пътя.

За градовете и пътя - следете блог-а и публикациите в twitter, в следващите дни ще има още. Сега обаче набързо за концерта.

Само да припомня, че пристигнахме в Мюнхен в петък следобед, като тръгнахме от София в сряда в 0:01 през нощта - газ до Будапеща, спане, газ до Прага, спане и газ до Мюнхен. Път, постоянни разходки и кратко спане в предишните два дни - опасявах се да не сме прекалено уморени за концерта и да хъркаме по седалките на Олимпия щадион. И без малко да се окажа прав... Но като цъфнах от метрото пред Олимпия щадион с останалата екзалтирана фенщина, даже и не си помислих да заспивам. Шарено и пъстро (да това в Германия).

Да уточня - не съм hardcore фен на Red Hot, но съм близо, вече доста по-близо. Не знам текстовете наизуст, телефона ми не свири Snow или Under the bridge, знам имената на бандата, но не мога бързо да ги подредя по възраст или пък да рецитирам имената им отзад напред. Обаче Metallica, Manowar, Halloween, Red hot, Pearl Jam и подобни ни тресяха постоянно в края на 80те и началото на 90те по ученическите и студентските купони.

И докато се опитвах да обръщам все по-бързо и по-бързо форинти в левове и обратно компанията ни изникна пред Олимпия щадион. Пъстро и шарено. Докато си блеехме безгрижно, забелязах че публиката не беше предимно от drop dead фенове, а такива обикновени хора, които не бяха дошли с очаквания за библейски сцени на стадиона. Казионната критика(drop dead феновете), през цялото време цъкаше неодобрително на последните стъпки към комерсиализация на RHCP и критично очакваше концерта да промие мозъците в посока зомбирано изкупуване на новия албум - Stadium Arcadium (добре де - вече не толкова нов) .

Имаше две подгряващи групи - една на сцената и мексиканската вълна на стадиона. Докато едната загряваше слуха, другата наместваше седалките на това "иначе толкова симпатично спортно съоръжение". Стани - седни и така 4-5 обиколки. Внезапно, RHCP(Antony) по свои начин се включиха във вълната и концерта започна с летящ старт, който така и не приключи до края.

Та за летящият старт - любими парчета, които можеш да чуеш от много телефони усилиха в пъти настрението на членовете на мексиканската вълна и аха да кимнеш под строгите погледи на казионната RHCP критика за комерсиала...и Red Hot взеха, че включиха на втора, как ли?

В началото на концерта на един екран се излъчваше картина от сцената - за нас прецакалите се с билети далеч от терена. Това неизбежно постави концерта на Джордж Майкъл в Надежда, далеч над събитието в Мюнхен и аха Snow да премине във Freedom и... хиперскок - RHCP се втвърдиха, включиха още 3 екрана и останалите светлини и всичко, което забиха оттук до края беше чист alternative, funk rock и всичко за което китарите и барабаните са правени... Другото е история - казионната критика се озъби до уши от кеф, размаха кичетата и следващите 60 и колко там минути си махна главата от куфеене и подскачане - див възторг. В хард суматохата имаше фенове неразпознали някои от любимите си парчета от CD-тата, но все едно - RHCP дивяха заедно с феновете със все сила - до самия край, който се оказа много по-близо отколкото на мексиканската вълна и се искаше. Излязоха за малко, после се върнаха с уникална изненада (каква ще пише Вес) и пак чао и лампите на стадиона светнаха.

Заключение ли? Не мога да направя засега... Следете този блог и сигурно ще намерите много заключения под една или друга форма!