петък, 6 юли 2007 г.

Пътуващи думи....и какво научава човек за себе си докато се губи и намира по пътя:) (и GPS-те не помагат, да знаете:)

RHCP trip 25 юни–1 юли 2007г.

И така, понеже обещах, пък и най-вече за себе си, засядам пред чаша не-чилийско (за съжаление) вино, но пък за сметка на това в пражка халба за бира! И започвам да споделям какво казват среднощните записки в корабния (пардон, тираджийския дневник) за нашето кратко, но много съдържателно пътешествие:)

1 ден преди пътуването (25 юни демек) – обстановката в офиса е crazy, имам чувството, че никога няма да свърша безбройните си задачи и че в последния момент нещо ще се обърка и няма да тръгнем. А така ми се маха поне за малко от всичко и така ми се пътешества, дори без цел и посока....:) а нашите цели хич не са малко, коя от коя по-интересни и интригуващи!

27 юни 2007 г., 12:21 часа в полунощ - вярвам или не натоварваме червения автобус и потегляме.
На сръбската граница той е повишен в тир и след като заредихе контрабандата с цигари Marutti (да, да няма грешка, това, че вие не ги знаете си е ваш пропуск:) тръгваме към мечтания Запад:))

02:12 ч. Какво да ви кажа за Србско:
и Димитровград си имат;
Жълти табелки навсякъде;
Даже същата луна като нашата, тук-таме звезди и пиротската дискотека...
„Ти си бурята в сърцето ми” за Асето първи път (тя даже е регистрирала sms-a насън!)
"Wucka li ti se?" (спорим как се чете това, а какво ли значеше....не съм си записала:)
03:03 ч. “Дяволе мой” – опитваме са да се държим будни с чалга!
Ниш свети, izlaz, Голямата ечка се вижда....ама не пее....
"Usmi rachun!" – това вече ще ви светна какво значи - „Вземи бележката”:)
WOW! Каква буря, какви гръмотевици „местните ЛАН-ки” да му мислят!"
Вес има забрана да се лакира в колата на таблото! И аз по-късно получавам забрана, ама за друго (да се „разкомфортя” – това е на чешки, ако някой се чуди):)) брей, какви полиглоти взехме да ставаме:)))

1 Онда в Белград, моля! Свежа утрин – 05:40 ч. „Добре дошли о Београд!” Минаваме транзит, зареждаме на „бензинската станция” и гаааз към Будимпеща!

09:30 ч. След 40 минути висене на границата за основно преровяне на багажа от един гнусен маджарски митничар с ръкавици и една Magnum тоалетна, вече сме в унгарско и забележете слушаме готин джаз, свежарки сме и се подготвяме за срещата на Буда с Пеща! Четем за Уникума (който предизвиквал в българския стомах това, което бозата в унгарския и решаваме, че няма да се подлагаме на това мъчение:). Имало още 123 бани в Будапеща (аз лично не видях нито една, ама то е може би защото бяхме се наточили за сауна в Прага:))). И паметника на проститутките не видяхме, но момчетата казаха, че унгарките са развенчани като мит, така че какво пък има да им гледаме на проститутките им!

Алекс даже вече знае за моята любознателност, значи все пак sms системата на Владо работи (аз нали все си се съмнявам:-Р:)

Дойде ред и на похапване (ммм, много вкусни сандвичи е направила Вес!). И сега с нови сили.....ей, най-накрая да разберем, че имаме туба в тази кола, бе! "Under the bridge" (ми, просто това е!).....шпорим червения тир и ни е готино:)

Владо (с помощта на милата Франческа с еротичния глас) намира хотела от РАЗ! Multo bene!:)

Хвърляме багажа на рецепционистката, която произнася думите С-Р-И-Ч-К-А по С-Р-И-Ч-К-А и бързаме да разгледаме колкото можем повече....

Този път Ани ще запомни, че е била в Будапеща – красиви гледки, Парламентът, музика, колоездачни алеи, бягащи за здраве привечер хора....ааа, да не забравя да кажа за дъъъъългите и готини трамваи с ватмани с вратовръзки, не успях да ги снимам, даже и да се повозим на тях не успяхме, язък, както се казва:) нищо, да има и за другия път!

И все пак на такива романтични души като нас любимото ни място става Fishermen Bastion, където даже хващаме да се сменя караула и можеш да си изсечеш монетка по твой избор за подарък. А докато слушаш вълшебна музика покрай белите кулички, гледаш целия град отвисоко (ако някой има съмнения, справка камерата на Владо и снимките на Кирчо!)

Малко сън до вечеря (и малко Mall-seeing за някои с чудни стоки и намаления...) и поооосле острова между двата бряга на Дунава (на унгарски Sziget – комай това е единствената дума от тоз ужасно труден език, която запомних:)

Пеещ фонтан с класическа музика (ама не е цветен като в Пловдив, нааа:-Р:))

Пеещ, не пеещ, сядаме в един открит ресторант да пием бира Borastvan (много пивка, лека, клони към червена, а уж не е...).

1. Ани хапва сирене бри с боровинков сос върху легло от портокали и маруля (сиренето бри, не Ани:)))

2. Вес и Кирчо – пилешко бяло месо с мед и горчица и ориз с джинджифил, ммм, вкусно.

3. А Владо – мноого готин телешки стек (потекоха ли ви лигите, а?!) чакайте да стигнем до Прага:Р:)

Опитваме се съвестно да запомним белким как е благодаря на тоз унгарски („kyoskynyn”.....как ви се струва, а?) И на нас така, тъй че решаваме, че ще караме на «благодаря»! То и без друго Владо упорито се опитва (и даже почти успява, ти да видиш!) да научи половин Европа ако не да му говори, то поне да го разбира на български, така че нямаме особени проблеми. Най-вече с арабите и дюнерите.....

Губя едни 10 хил. форинта (колко евро са не ме питайте, Владо знае тайната формула:). После се оказва, че добре съм ги скрила и от себе си, така че ги намирам и решавам, че така и така съм ги била прежалила, значи мога да ги инвестирам в едни нови сандалки:)

28 юни 2007 г., 08:30 ч. – изнизваме се през “real life” трафика на Будапеща към Виена. Пак спорим малко с Франческа дали да минем през Словакия или Австрия и в крайна сметка минаваме през града на принцеса Сиси.

Музиката е на 6, малко е облачно, но е идеално за пътуване (както и през целия път, но пък то и друго не се очакваше с толкова магии и заклинания!). Накрая малко го бях прекалила, та докарах цели 2 дъги над Вълтава, ама пък какъв репортаж ще излезе, малииии, плашим се:)).

“Love supreme” по тубата (казах ли ви, че сме романтични, ама не ми вярвате..:)

Ремонт на магистралата в Унгария, движим се бавно и аха-аха да се изнервиш и виждаш надпис “Thank you for your patience:)!” (усмивката си беше от тях!).

Така че и ние се усмихваме още по-широко и след малко опулваме очи, защото подминаваме едни „италиански влюбени гълъбчета”, които използват ремонта на магистралата, за да карат прегърнати (абе, разбират ги италианците тез работи:)!

Подминаваме и дизайнерските outlets, през които НЯМА да минем на връщане, пак спорим с Франческа и през разни естакади и детелини във Weiden отпрашваме с пълна газ за Бърно!

Още сме в Австрия, няма кукленски селца и аз съм много разочарована:(((

Обмисляме идеята да продадем Opel-а (естествено ние с Вес ще вършим таз работа, защото жените се пазаряли по-добре за коли, брррр дано не надушат брат ми и баща ми:)

Та, да продадем Opel-а и да си купим Chevrolet-че (много са сладинки) Ама Владо каза, че е малък и в багажника му ще се събере само тубата, а нашият багаж ще трябва да го вържем отзад на колата като с табелка „Just married”! така че ниии стааа:)

Pozor, maminko!!!

Swiss Canabis Ice Tea, който не знам колко е Swiss, ама канабисът му не се усеща хич. Пък и няма нужда, ние сме си в напушено, веселяшко настроение, което преминава в бурен смях, когато Владо превключва на чешки и вече караме към Прагичко:)))

......моята „печка” обаче заби, пилета, така че за Прагичко другия път:) А сега, лека нощ деца, да спите в кош и да сънувате грош! (аз ще си сънувам моя грош от най-шареното столче в Прага:)))) Лекинка!

7 коментара:

Ves каза...

Искаме още, искаме още :))))))) Аничка, пИрфЬектен пътепис, пък как върви с първото (двойно) кафе за деняяяяя..... :))

Ася Павлова каза...

благодаря = köszönöm - звучи малко турско като се замисля, но все пак е на унгарски :)
чакаме с нетърпение останалата част - IGAN!

Владо каза...

Не каза, че арабските дюнеропродавачи разбират български (ама не искат да говорят) или поне вдяват много добре на казанлъшки акцент.

айде после

Kiro каза...

Браво Ани! Все едно пропътувх отново всичките тези километри...

... четивото чудесно се връзва и с последното (двойно) питие за деня (в компанията на Tracy Chapman е убиец) :)

... и едно мнение в подкрепа на казаното за т.нар. канабис - пасти да яде (ха-ха-ха, канабис яде пасти ?!) в сравнение с гуараната от Лукоил, при нея двойните дъги са нещо съвсем естествено :)

Ася Павлова каза...

... и всичко ти се вижда толкова по-ярко и цветно :-D... (това за Гуараната от LUK oil - не го знам от опит, само са ми разказвали; няма да кажа кой, но ще го погледна)

ani каза...

Браво,Асе! ще те вземем с нас следващия път да благодариш на унгарците, когато се налага:)

А за арабите - никаква концентрация, г-н Георгиев, точно за тях съм написала...е, за казанлъшки акцент не знам дали разбират, то ние не го разбираме понякога, пък какво остава за тях-Р:)))

ani каза...

а иначе радвам се, че моите записки под пътната възглавничка ви се връзват както със сутрешното, така и с вечерното питие, това ще да е ефекта на чешката халба:) сега ще пооправя и липсващите "м"-та заради домашната клавиатура. Само ще си оставя "голямата Ечка", че Вес ми обърна внимание и ми звучи сладинко:) и хайде, останалите блейки да допълнят, кой знае какво важно съм пропуснала, зазяпвайки се в готините селца и влюбените гълъбчета по пътя:))))