вторник, 10 юли 2007 г.

Прагичко (или All we need is love)

Не знам дали защото ми беше отдавнашна мечта или защото всички бяхме в страхотно настроение, но както останалите съ-пътешественици вече знаят, аз останах духом в Прага!:)

Може би защото просто много харесвам подобни уютни, старинни, наситени с атмосфера градове, но Прага е определено един от моите градовеJ (на всеки ъгъл из стария град има я художници, я концерт, я шарени кафенета – все места, на които можеш да спреш за малко лудата си делнична надпревара и дребните битки на ежедневието и да усетиш наистина кой си и от какво наистина имаш нужда в момента...:)

Но нещо много се разнежих и отплеснах, това тираджийски записки ли са или какво.....?!:)

И така, 28 юни сутринта – караме към Пригичко! Владинко спи в колата (да, вече позабравих, но това му беше официалното обръщение из тези географски ширини и вярвате или не, много му отиваше:) даже се бъзикахме, че който успее да накара Тим и Маркус да му казват така, печели онази шантавата офис-игра!:)

Та, Владинко спи в колата, а ние тримцата – аз, Вес и Кире – се опитваме колективно да заредим и включим GPS-а......е, с малко мъки успяваме най-накрая.

Замек наблизо (същите кафяви табелки за културен туризъм като в БГ).
Нарисувани птици на прозрачните заграждения на магистралите (май че са, за да не се удрят птиците в тях, ама не съм много сигурна...)

179 Крони ADSL – нали сте печени вече, сметнете си го сами (и вие да свършите малко работа, я..-Р)

16:38 ч. – добре дошли в Прага! Пак хващаме натоварения трафик, ама сме късметлий:)) навсякъде има реклами на Bulharsko, а от колите и микробусите ни махат някакви любопитни и дружелюбни хора (даже и едни дядовци, и те!). Чак започваме да се притесняваме с Вес!:) а по тубата звучи даже чешко радио, хе-хе, как я мислите вие таз работа!:)

Естествено намираме хотела веднага, естествено той е срещу полицията, а ние като по-скромни даже се опитваме да паркираме пред полицая, ама той не се дава и ни казва да си свалим багажа и да отлитаме към някой паркинг! Ама беше готин, а Вес?:) за увлечението на Весето по униформените малко по-нататък, всичко по реда си! Ми така де!

Преобличаме се набързо, колата е паркирана на сигурно място (макар и с известни перипетии, които забавят Кирчо и Владо, а ние с Вес междувременно се бяхме притеснили, че са кривнали в клуба с 150 Hot Girls или са открили сауната, ама те не, железни!:)

И така, тръгваме на скоростна обиколка из Старее место – часовникът с въртящите се фигури, по който не можеш да разбереш колко точно е часа и затова хората предвидливо са сложили отстрани обикновен часовник. Шарените столчета, Pussy de Luxe, Карловият мост (който онзи ден стана на 540 години), сините обици на Вес, магазинът за сувенири с продавача българин....

За един час толкова, че трябва и да се яде!:) Хайде бързо в първата кръчма – pechena kachma, бира budweiser Burgerbrau, polevki (супи е това), salaty, pivo, ryby (да, да, риби, точно така!:) и накрая за десерт – horka laska – гореща любов, of course! :)

Хапваме предоволно – please, see the attached photo files:)))

И така , 20:20 ч. най-накрая дойде време за Jazz boat-а (има ли някой не разбрал, че това беше блестяща идея на Владо....).

Качваме се, получаваме по една Sangria на входа (на Вес и Кирчо толкова им се услади, че и после си поръчаха). Аз лично пия чилийско вино, а Владо – не си спомням, все пак освен ковчежник на спомените, бях и основен участник в тях, така че ми и простено да съм пропуснала по нещичко....още повече в тази прекрасна джаз-атмосфера:) btw, музикантите бяха страхотни, както и по-късно хлапетата в случайния Jazz клуб, който открихме при вечерната ни разходка с Вес и Кирчо! абе, друга бира са чехите, знам си аз!

На лодката се снимаме с двете дъги, със седем-месечното американсско бебенце, с разминаващите се диско лодки.....изобщо Галя ще има скъпо да плаща за тези кадри!:)))

Вътре пишем sms-и на поразия, почти медитираме под звуците на нежния и романтичен джаз и гледаме пълната луна, абе какво да ви разправям, класика! Дори и ние с нашето развинтено въображение не бихме могли да измислим по-голямо съвършенство!

Лично моят harddisk за впечатления е препълнен и ме мейтапят, че ще ми трябва допълнителна памет:)

Никой не се сеща да каже „Наздраве!”, всички са изпаднали в състояние близо до нирвана.....и така откарваме 2 часа и половина.

После back към хостела, където Владинко остава да реанимира и да си пише весели коментари, а ние с Вес и Кирчо намираме подземието с много якия jazz клуб, пием разредени питиета, но не ни пука, защото е страшно готино и там е свирил самия BBKing!:))) (да кажете нещо, а?:))))

Връщаме се естествено в прекрасно настроение, Владо казва, че jazz-ът ни бил дошъл в повече.....абе не знам, може и да е прав, но пък ни е весело все едно сме били на купона с бесните тийнейджъри в общата стая....аз, признавам си със срам, открадвам едно сокче, артисало след купона и започваме престрелката.......с коментари в блога – от едната и другата страна на стената:))) Веселба!

Едвам се накарваме да отидем да си легнем и то след като все пак си виждам сандалките Teva–Hurricane в Интернет, заради които утре точно в 9.01 ч. се зареждаме пред най-близкия Mall и напазаруваме заедно с 3 панталона като невиждали спортни стоки:)))

И след това все пак си тръгваме от Прагичко - е, няма как всички хубави работи си имат край (естествено, за да отворят място за още по-хубави такива:)))

Владо упорито се опитва да бутне един Mercedec (BMW-та не бутаме, ние сме хора с принципи!:))))

И разбираш ли, suddenly, ни спират полицай и полицайка (ееее, аман бе, джанъм!:). Били сме били превишили скоростта с 20 км/ час, че и даже ни фотографирали. Е, няма как, ще плащаме глоба – ама тя била 1000 крони (а ADSL-ът само 179, спомняте ли се – Асееее, видиш ли какъв е марджинът!) аааа, в евро не приемаме, банкомат няма наблизо, ооооо и 100 крони са на стотинки – абе, а ги дай тези 300 и бегайJ изобщо, минаваме метър пак, ама аз ви казах, че сме си късметлий:)))

Последно зареждаме на една пренаселена бензиностанция (хората даже правят мравешки пътечки в храстите, защото за тоалетната се чака почти час, егаси:) И така, профукваме и последните крони, пълним камилката с бензин, купуваме Tradichni Chesky Bramburky и потегляме за швабско!

На границата Вес се заплесва по едни синьо-зелени очи (ей, тез униформи какъв афродизиак са!) и докато спорим дали е готин или има гаден поглед, младежът конфискува Франческа и даже обявява, че не и бил лицензиран софтуера, моля ви се, безсрамник! После преравя основно чантата на Вес и даже всяка преградка на портмонето й (ееее, бива, бива любов, ама чак толкова – италианците по-ми се нравят, да ви кажа, по-нежно пипат някак си!:)

Но какво да се прави, изтърпяваме го, даже хокаме Вес, че не му е взела телефона и Владо благородно предлага да се върнем и да минем наново границата, ама Вес отхвърля идеята:) решаваме, че другият път, когато Red Hot имат концерт в Мюнхен, а ние минаваме през Прага за по-кратко и въпросните синьо-зелени очи са на смяна, вече няма начин да не стане свалката:)))

Но засега, пълнаааа газ към концерта – пак хващаме примоцията – в нашата посока е спокойно, а в отсрещното платно има плътно задръстване в продължение на 6-7 км (тирове, каравани (ех, тез каравани), коли – абе, изобщо, никога вече няма да се оплаквам от задръстванията по Цариградско:)

След малко спираме на паркинг за пишльовци (едва що сме си пожелали с Вес – изобщо всичките ни желания се изпълняват на часа, не можем да се оплачем, ама хич!:)

Минаваме покрай Регенсбург и спорим дали това е града с пъзелите – май не е, а? Вие какво ще кажете?:)

Хмел покрай пътя (егати как изглеждал!). Майкъл Джексън, йе, йе!

14:15ч.добре дошли в Мюнхен! Разни рижави и русоляви пишлегарчета (боже, това ази ли го пиша?!:) се разхождат с кабриолети и не са одобрени категорично от нас с Вес! Е, има и сипатични хора по Европата, да не останете с погрешно впечатление като четете, че момчетата не харесаха унгарките, а ние – германците....:)

Вече сме на Modern Talking (не сте се съмнявали в нас и в тубата, нали?:))) успешно (както винаги) намираме Pension Lugano – този път не е до полицията, но пък за сметка на това е в арабския квартал:)

Бърз Mall, шведска маса с баварски вкуснотийки, мътна бира и готина гледка към града и после.............the Concert!


Мисля, че Владо, чието сърце остана на Staduim Olimpico го е описал подобавещо, така че ще замълча, защото както знаете когато емоцията е силна, вдъхновението идва само.....:)

И понеже рискувам да ме изключат от блога за многословие, спирам с писанията и ви оставям да мислите за следващи пътешествия и хубави емоции! И понеже съм в чудесно настроение, за разлика от това в офиса, завършвам с малко послания от песента, която слушам в момента – „заради очите ти си струва да отмина всяка лоша дума, моя любов, заради един живот си струва да живееш без да се преструваш, че не грешиш, моя любов; заради една сълза си струва да простя и пак да те целувам, до сетен дъх, моя любов”:)))) („Моя любов” на Домино):))))

Хайде хора, обичайте се и ще се видим някъде из пътищата:))))

4 коментара:

Ves каза...

Е те т'ва е, край вече, Аничка, безвъзвратно си ме спечелила за верен фен и последовател на епистоларното ти движение :))))) Чудесен пост, подейства ми прекрасно освежаващо и телепортиращо във времето, аха-аха да се удавя в синьо-зеленото :)) Честно казано не мисля, че мога да добавя нещо съществено, просто си казала всичко с най-подходящи думи... Макар че, като се замисля, може да се напишат едно-две неща за последния ден от пътуването, или как се мълчи изразително на различи теми :)) но нали съм слънчице/ангелче/толкова добра колкото съм и хубава (Кире, написах го от раз и без грешка :))) ще премълча за тези моменти. Тук се сещам за Кимзее-то с лодките, парапланеристите в небето и Еминем по тубата, който се обяснява как неговото "wheenie is shrinking" :)) За магазина за "играчки" до Залцбург само ще загатна :)) Все още на шопинг вълната, се сещам да споделя с вас, че Блейките сме горди собственици на федербал, a.k.a. бадминтон (правилно ли спелвам??? :))), закупен от престижен селски спортен мол :)) и който, ако не ме лъже слонската памет, трябва да е някъде у Кире.

И така, за завършек и от моя страна, след като очевидно е на мода цитат от слушана в момента песен - "These days nothing but sunshine" на The Clientele, текста не го знам (явно не съм drop dead фен :))), но пък и заглавието говори само по себе си, в допълнение към призива на Ани за всемирна любоФФ и повече хипарии се включвам с пожелание за безбрежни слънчеви моменти и зареждащи сетивата пътешествия :)))

Ася Павлова каза...

... Мълча цял ден и смятам и така и онака... 179 CZK са си 12,35 BGN! хммм... няма да изпадам в подробности - камо ли да го сравнявам с глобата за превишена скорост (Ани, сигурна ли си, че не си изтървала някоя единица отпред или нула отзад).
След всичко изчетено надолу обаче, въобще не искам да мисля за "онова ужасно място", където "някои хора са totally различни". Предпочитам високоскоростни мисли за друго ... ,-)

Мога да кажа, че вече си имам важна цел в живота ... как ще пропусна да преживея този живот без да съм опитала horka laska – гореща любов - нали се знае кои сме романтиците наоколо :)))

SMS-те по едно време, аз лично, спрях да ги броя - след като минаха 100 :) Освен да се зарека, че следващия път няма да пропусна пътуването, дори "ADSL - а да трябва да пусне кепенците", друго не мога да направя (дано шефът не чете точно този коментар :-РРР - макар че с онази клюкарска функция сигурно ще излезе на първа позиция - хахаха)

"No, no fear,
I'll still be here tomorrow.
Be mine,
I'm not gona go away.
You are loved,
so why do you shed a tear?
No, no fear
you will see heaven from here."
Robbie Williams

Ася Павлова каза...

ЗАБРАВИХ ДА КАЖА:
след толкоз "бурни" поздрави "само за мен" :), вече всички Блейки - добре де, по разбираеми причини почти всички, пеят на телефона ми "Ти си бурята в сърцето ми..." - за удивление на всички в офиса!

ani каза...

az razbira se, cheta komentarite s nyakolko dni zakusnenie (i mnogo sum prosim, ama pak pusha ot kluba na brat mi, a.k.a pak na latinitza, no tova e polozenieto, Minke le:} mislya, che Ves se e vkljuchila mnogo dostoino s opisanie na poslednoto putuvane (a tova opredeleno ya izvinyava, che oshte ne e napisala komentari za Budapeshta, koyato kakvoto i da mi razpravyate, pak shte zapomnya v dunoto na pametta si, che sum bila tam:) za Aseto - iska ti se pile, no az nuli ne propuskam:) osobeno muzete-krugli nuli, gi natzelvam ot raz! - maitap, be, Willi, da ne si pomislite sega, che nyakakvo muzemrazko nastroenie me e obzelo:) naprotiv daze, radvam se, che v nasheto obkruzenie nyama takiva muze:) e, malko 6-tatzi ima, ama to vsichki sme ot 6 nagore, taka che pIrfekto! btw, napomnete mi da vi razkaza kak nauchihme s Alex i Pesho Tim da kazva "pIrfekto" i "Muncho":))) beshe fun:) i za dream-team-a na Markus sushto:)i si chakam lIbovnoto kamuche ot Belgradskata krepost....