неделя, 1 юли 2007 г.

Първи опит за обобщение. Концертът!

Две каталясвания - на отиване и на връщане! Сигурно щяхме да се ругаем дълго, ако не беше същественото между тези два маратона- градовете, концерта и забавата по пътя.

За градовете и пътя - следете блог-а и публикациите в twitter, в следващите дни ще има още. Сега обаче набързо за концерта.

Само да припомня, че пристигнахме в Мюнхен в петък следобед, като тръгнахме от София в сряда в 0:01 през нощта - газ до Будапеща, спане, газ до Прага, спане и газ до Мюнхен. Път, постоянни разходки и кратко спане в предишните два дни - опасявах се да не сме прекалено уморени за концерта и да хъркаме по седалките на Олимпия щадион. И без малко да се окажа прав... Но като цъфнах от метрото пред Олимпия щадион с останалата екзалтирана фенщина, даже и не си помислих да заспивам. Шарено и пъстро (да това в Германия).

Да уточня - не съм hardcore фен на Red Hot, но съм близо, вече доста по-близо. Не знам текстовете наизуст, телефона ми не свири Snow или Under the bridge, знам имената на бандата, но не мога бързо да ги подредя по възраст или пък да рецитирам имената им отзад напред. Обаче Metallica, Manowar, Halloween, Red hot, Pearl Jam и подобни ни тресяха постоянно в края на 80те и началото на 90те по ученическите и студентските купони.

И докато се опитвах да обръщам все по-бързо и по-бързо форинти в левове и обратно компанията ни изникна пред Олимпия щадион. Пъстро и шарено. Докато си блеехме безгрижно, забелязах че публиката не беше предимно от drop dead фенове, а такива обикновени хора, които не бяха дошли с очаквания за библейски сцени на стадиона. Казионната критика(drop dead феновете), през цялото време цъкаше неодобрително на последните стъпки към комерсиализация на RHCP и критично очакваше концерта да промие мозъците в посока зомбирано изкупуване на новия албум - Stadium Arcadium (добре де - вече не толкова нов) .

Имаше две подгряващи групи - една на сцената и мексиканската вълна на стадиона. Докато едната загряваше слуха, другата наместваше седалките на това "иначе толкова симпатично спортно съоръжение". Стани - седни и така 4-5 обиколки. Внезапно, RHCP(Antony) по свои начин се включиха във вълната и концерта започна с летящ старт, който така и не приключи до края.

Та за летящият старт - любими парчета, които можеш да чуеш от много телефони усилиха в пъти настрението на членовете на мексиканската вълна и аха да кимнеш под строгите погледи на казионната RHCP критика за комерсиала...и Red Hot взеха, че включиха на втора, как ли?

В началото на концерта на един екран се излъчваше картина от сцената - за нас прецакалите се с билети далеч от терена. Това неизбежно постави концерта на Джордж Майкъл в Надежда, далеч над събитието в Мюнхен и аха Snow да премине във Freedom и... хиперскок - RHCP се втвърдиха, включиха още 3 екрана и останалите светлини и всичко, което забиха оттук до края беше чист alternative, funk rock и всичко за което китарите и барабаните са правени... Другото е история - казионната критика се озъби до уши от кеф, размаха кичетата и следващите 60 и колко там минути си махна главата от куфеене и подскачане - див възторг. В хард суматохата имаше фенове неразпознали някои от любимите си парчета от CD-тата, но все едно - RHCP дивяха заедно с феновете със все сила - до самия край, който се оказа много по-близо отколкото на мексиканската вълна и се искаше. Излязоха за малко, после се върнаха с уникална изненада (каква ще пише Вес) и пак чао и лампите на стадиона светнаха.

Заключение ли? Не мога да направя засега... Следете този блог и сигурно ще намерите много заключения под една или друга форма!

12 коментара:

Ves каза...

Още леко спя... Пускам си обаче Stadium Arcadium и се разсънвам за секунди :))) Не съм много сигурна, но мисля, че го слушам за 8 път тоя албум, само за последните 2 дни... Нищо против обаче, on the contrary...

Почвам с Snow, любимо парче, ама адски любимо. Телефона ми звъни с китарата от началото, и така вече 4-5 месеца, удивително дълго време за такава непостоянна Риба като мен :)) По въпроса с мелодиите за телефоните и текстовете наизуст, аз спадам към тая категория, признавам най-чистосърдечно :))) Просто Я-К-О се кефя, като ми хареса нещо ииии..... как да не си пея.... духа на баща си... :)) Даже сега чета Fleamail на страницата на RHCP, тоя пич е голяяяяма откачалка, бесен фен :))))

Обаче държа да се разгранича от drop dead феновете, нямам киче, което да развявам, а и кубинки не съм обувала от години :)) Фенка съм от Californication насам, но това не значи, че и по-старите албуми не ми харесват. Аааа, май не мога да подредя членовете на бандата дори и по височина, ама к'во от това, китарата на Джон няма да ми харесва по-малко заради това...

По въпроса за концерта, аз лично се бях хипнотизирала, гледах сцената с екраните, крещях си текстовете (да не забравяме, че ги знам наизуст :)) с пълно гърло, и се бях отнесла в някаква друга Parallel Universe. Не мога да кажа, че помня коя песен кога са я изпяли, но това няма никакво значение, щото е по-важен experience-a като цяло. Тук се сещам, че Владо вече ми направи забележка, че след концерта бях включила на английски, нали си лафихме с едни местни фенове от предния ред, и продължих и след това, та я да взема да избягвам чуждиците.

Изненадите в края на концерта, за които трябва да разкажа: Джош (барабаниста) заби невероятно соло, а от екраните си личеше той самия колко се кефи, и това вдигна градуса още повече. Flea, за моя голяма изненада направи як инструментал на един саксофон (ако бъркам инструмента, другите от бандата да ме поправят), размазващо отново. И, черешката на тортата беше Джон, който изпя една страшно позната дискотупалка от 80-те, убийте ме не мога да се сетя как се казва, с едни яки високи тонове, обаче толкова яко я изпя, хем адски фънки, забавно, хилиш се и се кефиш до посиняване :))))))

Under the bridge = море от запалки и светещи телефони, другото не може да се опише...

Не знам дали го има в смс историята, но е важно да се отбележи, че Антъни беше с бели ботушки :))) За незапознатите с корените на тоя лаф остава да впуснат във фешън размисли. Като заговорихме за фешън, едни девойки пред нас на трибуните се бяха нашарили с маркери по ръцете, някакви псевдо-татуси, всеки си разбира фенщината по свой начин :))))

Пак слушам Snow....определено съм се закотвила/занитила с тая песен. Въпросната китара в началото направо ми докарва тръпки...

До тук с моя първи опит. Мисълта ми още не тече така гладко както ми се иска, визуланите и звуковите асоциации са прекалено много, не мога да им смогна, и се получава един RHCP хаос. Повече - по-късно.

Ves каза...

Сетих се какво щях да добавя преди малко, но мисълта така бързо ми прехвърча през главата, че не можах да й запиша задния номер.

Преди концерта в Мюнхен, чухме коментари за концерта на RHCP в Белград, колко било яко, имало 20 000 факли и други страхотии. В Мюнхен нямаше факли, ма к'во от т'ва?!? Днес обаче чух коментар, че в Сърбия публиката останала с усещане за надменност от страна на бандата, изпели си репертоара набързо, извикали ги на един бис и аре чао.

В Мюнхен не беше така. Вярно, че ми се стори кратък концерта, но по-скоро се дължи на леко омагьосаното ми усещане за време (каква ли част от магията се дължи на двойното куба либре? :)) Flea изпадна в благодарности към публиката колко сме готини и как се кефи, че сме дощли на стадиона заради тях. Изобщо беше адски приятелско усещане. Не знам, може би някои са очаквали сърцераздирателни словоизлияния от Антъни, и при липсата на такива тръгват едни коментари... знам ли. И аз предполагах, че в Белград е имало от сорта "Колко се радваме да сме тук с вас за първи път, бла-бла-бла...", но в крайна сметка не бях в Белград, а в Мюнхен, така че...

Като написах стадион, и се сетих да вмъкна колко ми хареса Олимпия Арена и парка около нея. Езерце, полянки, хълмчета, окосена трева, бира в индустриални количества (обаче к'ви яки пластмасови халби, с дръжки, чуднички просто), прецелчета и други вкуснотийки, хората културно си седят по постелките и се забавляват без да люпят семки. Тук се сещам за нашите съседи по полянка, които бяха толкова приятелски настроени, че с Ани намазахме 2 шоколадчета подарък from Deutschland :)))

И ни говореха на испански :))) Оказа се, че незнайно (или по-скоро знайно) защо, много хора ни смятаха за италианци, испанци, мексиканци, имаше оферта и за швейцарци и шведи подлъгани от надписа "Sweden" на тениската на Кире (тук според мен постановката беше по-скоро Иран-Ирак, ама айде). За тези, които ме познават, маслинените ми очи и мургав тен не би трябвало да са изненада :))))) Очевидно мъжете в компанията се набиваха на очи първи и оттам етикета се лепваше на всички (Ани, трябва да си вземем бележка за следвашия път :)) Но след като и сръбския митничар на връщане взе да се бъзика и да вика "Carta verde por la cocha, por favor", сериозно се замислих, закратко обаче, щото в 3 a.m. тая дейност не ми се отдава особено успешно.

Kiro каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Kiro каза...

Абе хора, много ме мързи да пиша и още повече да мисля тази вечер, затова в подкрепа на Владо и Вес прилагам малко мултимедиен материал (вярно, че е изплагиатстван от youtube, ама нейсе

http://www.youtube.com/watch?v=xDflIOlmoTs

Ves каза...

Много бърз update:

- по последна инфо, Flea свири на тромпет, не на саксофон, поне така са писали феновете в youtube
- Диско тупалката е I feel Love, в оригинал на Дона Съмър, която през годините са се скъсали да ремиксират. Изпълнението на RHCP тук,
а ето и една друга "твърда" версия

ani каза...

мога само да добавя, че след това пътуване някак си не ми се отдава да слушам тихо музика в колата (баща ми, горкият плахо помоли да я намалим днес сутринта, ако може:))) иначе и моите обобщения ще дойдат по-късно - сега всичко е още една шарена емоция, която, ако трябва да облека в думи, че прилича на носиите на подгряващата група....:) така че вие творете, аз като преспя няколко дни, ще сътворя преразказа по записките...

Ася Павлова каза...

Хахаха… Ани като типичен близнак има нужда да свери версиите с всичките си АЗ, а това е един труден процес – ПОВЯРВАЙТЕ! :РРР
А пък докато се разберат (всичките Ани, Виденова и пр.) за ъгъла на гледната точка… хихихи – купон…
С нетърпение чакаме да чуем = прочетем „твоят ъгъл”, Ани, да видим какво ще каже „хартиеният blog”.
Иначе моят телефонен SMS запис казва, че Ани видя сума луни, дъги, бури, крави, САНДАЛИЧКУ, нарушители по пътищата… и RHCP, разбира се... Да не забравя, освен RHCP, пя и „Ти си бурята в сърцето ми” (нали е романтична душа) – за чие сърце става думата и кой е бурята, чакаме да разберем с нетърпение от записа на камерата… В това невероятно пътуване Ани дори се научи да „мълчи изразително”… И така добре се е научила, че сега в офиса не можем й чуй гласа. :РРР
Това по – горе може и да е литературна измислица… не вярвайте, докато Ани не публикува истината черно на бяло :)

ani каза...

tuka zabelyasvam yavno predizvikatelstvo kum men, na koeto ne moga da ne otvurna podobavashto, oshte poveche, che ima izvestna doza istina v nego:)i taka po red na nomerata - obobshtenieto na moite vpechatleniya e absoljutno tochno, makar che ima 1-2 oshte, koito shte spodelya kogato mu doide vremeto (da ne zabravyame, che i tzaryat e zodiya bliznatzi:)!
za "buryata v surtzeto mi" samo shte kaza, che s udovolstvie shte priloza umenieto si da mulcha izrazitelno, zashtoto smyatam, che lichnite raboti tryabva da si ostanat lichni, pone dokato ne zasluzat ofitzialna prezentatziya:) taka che ne ochakvai i da vidish nyakakvi materialni dokazatelstva na nematerialni raboti, pile:)i v svoya zashtita da kaza, che tazi pesen vse pak tova beshe special pozdrav ot vsichki nas za teb!....nishto poveche...:)haide mlukvam izrazitelno, che kato me hvane muzata, nyama da mozete da smognete da chetete tolkova burzo, kolkoto shte spodelyam moyata gledna tochka kum puteshestvieto:)

Ves каза...

Аничка, искам отделен пост със заглавие "Записки от хартиения blog" :)))) И всички бисери да са изброени най-подробно :)))

Ася Павлова каза...

IGAN! IGAN! :)))

ani каза...

istestveno, be pilete! chakam oshte malko sili da mi doidat i syadam da pisha:)
puk i da imate vreme da razgledate ostanaloto dotogava:)

Ves каза...

Абе ти не чакай много дълго, че ще вземе да ми мине ухапаното :)))))))